На Малинка

Познаваме се все едно от 1 000000000 години ,
знаеме си думите, смеха,
преди се карахме като кобили,
но един ден просто се получи между нас.

Говорихме си много,
простихме всички грешки,
започнахме да излизаме и малко беше нужно,
за да станем неразделни.

Бяхме сами срещу всички,
ти за мен беше, аз за теб,
правехме всичко, умирахме една за друга,
без да се замислим за следващия момент.

Радвахме се, сякаш живеехме за първи път,
сякаш не познавахме света около нас,
опознавахме го - както алпинистът разучава
 някой нов връх.

Но какво стана, какво се случи с тази невинна, приятелска любов?
Като че ли потъна в земята и забрави ни?!

Грешка една и рухва всичко,
един живот, една мечта, една любов.
Злите езици не спират да говорят,
правеха всчко да ни разделят
и накрая успяха, дръпна се ти от мен както човек от оса.

Дойдоха други,
заместиха моето съществуване в твоя живот,
беше им много лесно,
твоята любов се колебаеше.

Дано да си щастлива с тях,
искам да си щастлива, но знай :
имаше една приятелка - сестра, исках само най-доброто,
но всичко идва за да си отиде.

Дойде и моето време ;((((((((((((((( Обичам те завинаги!