Нали не вярваш, че е писал само псалми
Нищото е пълно...
Sovi4ka
Очакваща материя,
попила холограмен блясък
от всеки дъх
на преживяното ни днес и вчера –
бременна с поръчани желания
и кротък плаващ пясък.
Нищото Е
Път, от
твоята душата намерен.
А ти отново вярвай
в лошите орисници,
в подковата,
окичена със детелина,
вържи червен конец,
синче против завистници,
внимавай
черна котка път да не ти мине.
Нищото е ред от стих
в тефтерчето на Господ.
(Нали не вярваш, че е писал само райски псалми?)
Откриеш ли се в цял куплет,
Го критикуваш просто –
древен е,
не знае как се оцелява с балами.
Сред Нищото Са
всички наши дарове,
поискани
от суета
и разума ни "мощен".
Дори да ти напомня на игра със зарове –
благодари,
получиш ли въздушната Му поща.
© Лъки All rights reserved.
