Нали ти казах...
Нали ти казах, че ще заболи
от многото жадуване без маски.
И режеща във гърлото ще загорчи
опънатата струна от въздишки.
О, аз ти казах, че небето няма край.
Раздяла не е равна на сбогуване.
През Ада е преминал моят Рай,
за да се впише в твоето "Обичане".
По хребета на онзи чуден връх,
на който си събличаме душите,
с телата на жена и мъж
се търсим до намиране в мъглите.
Протягаме ръце, а две криле
издигат ни над този свят порочен.
И с тръпнещи, несигурни нозе
пак после ще се учим да проходим.
Сега на мен се облегни,
ще те понося, даже да е трудно.
Нали ти казах, че ще ни боли,
а за сбогуване е много рано.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
