Oct 13, 2011, 7:21 PM

Нали все заедно вървим

  Poetry » Other
578 0 0

 

Е, да поспорим с теб, живот:

какво ми взе, какво ми даде?

От малкото - събрах гнездо,

а ти и него ми ограби.

 

Пак жива съм до този ден

и те проклинам, благославям...

Когато си жесток към мен

и да те мразя, се улавям...

 

Но... трябва да се помирим,

все пак един без друг не можем.

Нали все заедно вървим

и уж помагаме си, божем!

 

* * *

 

Той, животът, ме обижда,

аз го вземам на шега.

И се правя, че не виждам

как ме тъпче със крака.

 

Той залепя ми плесница,

аз му връщам с две ръце.

Хем със стиснати пестници,

хем с усмивка на лице.

 

Който с мене "се шегува",

трябва и "шеги" да носи...

Тъй със него си векувам.

Не задавам и въпроси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...