Е, да поспорим с теб, живот:

какво ми взе, какво ми даде?

От малкото - събрах гнездо,

а ти и него ми ограби.

Пак жива съм до този ден

и те проклинам, благославям...

Когато си жесток към мен

и да те мразя, се улавям...

Но... трябва да се помирим,

все пак един без друг не можем.

Нали все заедно вървим

и уж помагаме си, божем!

* * *

Той, животът, ме обижда,

аз го вземам на шега.

И се правя, че не виждам

как ме тъпче със крака.

Той залепя ми плесница,

аз му връщам с две ръце.

Хем със стиснати пестници,

хем с усмивка на лице.

Който с мене "се шегува",

трябва и "шеги" да носи...

Тъй със него си векувам.

Не задавам и въпроси.