Feb 11, 2012, 7:47 PM

Намерен лист от тефтерче 

  Poetry » Humour
619 0 4

 

 

                                        НАМЕРЕН  ЛИСТ  ОТ  ТЕФТЕРЧЕ

 

                                          (Публикува се за пръв път)

 

                                                                                              СЪДЪРЖАНИЕ:

 

                                                                         Набързо нахвърлян проект, с трезви

                                                                         мисли - в пияни рими, писани в оскъдни

                                                                         години - без много ядене, дори без

                                                                         алкохол, бандерол и въобще - БЕЗ...

 

 

 

                                       1/ Трябвало да пиша за синьо небе...

                                             но и вчера от небето - все тече ли тече.

 

                                       2/Шик било да се лисне - онова ти море... Ех!

                                           Морската болест вече е минало.

                                           За нас няма гларуси, нито гезме...

                                           Каквото било е - е вече отминало?

 

                                         3/... И вечната тема - пак любовта...

                                             ... Любовта не е тема - тя е съдба.

 

                                          4/ За лиричната строфа трябва малко тъга.

                                               ... Тъгата е участ сирашка - тя не е за игра.

 

                                           5/ Поетите... нещо... там... за Свободата!

                                                 ... Видях. Мъжът остави цигара

                                                 на безименния гроб...сред гората.

 

                                            6/ Друг пък написа, че тук свестните хора

                                                 са вече малцина. Но от смелост се секна

                                                  в кръста и... изпусна урина...

 

                                            7/ Без показна изказност, нагърбил се

                                                 с чужда вина, пребит и сам, поет

                                                 на тавана - в страха си... умря.

 

                                            8/ Не можело без ала-бала - и за красотата.

                                                 ... Адреса й знаят онези, с протрита съдба

                                                 и сега пръснати... из селата.

 

                                                          ЛИРИЧЕСКО  ОТСТЪПЛЕНИЕ:

 

                                                 Писах вече за деня и нощта,

                                                  за късната есен и за избуяла трева -

                                                  и за снега писах, и за леда....

                                                  Накрая се пишело и за смъртта.

 

                                                                                +       +      +

 

                                             9/ Завършва онази вечна мечта...

                                                  Каква ли е тя? Дали я обичат?

                                                  Накратко - Живот я наричат.

 

                                                          Е П И Л О Г:

 

                                                  С ритмика и поетика - УЖ подбрана

                                                  и X. Y. Z скандира за голямата Измяна...

                                                          ==============

                                                  А Mer4eto пее на пресекулки

                                                  и все целувки изпраща.....

                                                  ... но за каквото пее, тя не схваща.

 

                                                         S. O. S

 

                                                  Опасно е!  Прихваща!

 

 

                                   Текст: Виолета Томова

                                   Публикувала: Wali

                                   (Авторските права между двете са уредени)

 

 

 

 

 

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Разбирам, Вили...

  • Никога не отговарям.Категоричното ми мнение е,че изкуството се
    приема или не- то е дълбоко субективно, ако става въпрос за
    изкуство. Нито уточнявам, текст- стих- поезия- отдавна решени
    проблеми.Все пак ще отбележа- тук няма такъв раздел- сатира.
    Но отделите и разделите ли са проблемите. А????Аз съм на много
    различно мнение.Всъщност, по тези въпроси има доста литература-
    защо да я предъвкваме.За мен - няма никакъв смисъл.Не участвам
    в спорове- такива. Аз също Ви чета, но...някога...ако има смисъл
    ако, Вие Любов, намирате,че Ви е нужно...може да споделя и някои
    приятни за Вас неща.Мисля, че единствено тогава има смисъл да се
    правят забележки, защото безспорно, авторът е длъжен да пише
    само за тези, които се надява, че ще го разберат. Другото е
    съображенство- грозно и пагубно. "Стилът - това е човека"- казал
    Бюфон. /Не съм яла и пила с него- с Бюфон , но е прав./ Така че
    всеки със своя стил и за своите почитатели.А натрапването на учители е - робство.Нищо друго не остава- освен среднощни поздрави.
  • Е, за всичко си се сетила!
  • АСТА ла виста, бейби Уредила си даже и авторските права
Random works
: ??:??