May 9, 2007, 4:08 PM

Намери ме

  Poetry
2K 2 18
                                                 Тази вечер е толкова хубава,
                                                 на небето се смеят звезди,
                                                 нежен вятър нашепва ми влюбено,
                                                 че ти липсвам и търсиш ме ти.


                                                 Аз съм тук, аз отдавна те чакам,
                                                 ще намериш ли пътя към мен?
                                                 Ще ти пратя светулки във мрака,
                                                 да ти светят и водят напред.


                                                 И тревите дори ще разтворя -
                                                 по пътеката ти поеми,
                                                 аромат на цветя щом усетиш,
                                                 знай, че близо до мене си ти.


                                                 И ще стигнеш така до реката,
                                                 дето тихо и нежно шуми,
                                                 ще ме видиш, ела, приближи се,
                                                 в свойте топли ръце  ме вземи.
                                                                                                

                                                 И ще стане по-светла и хубава,
                                                 тази вечер със тези звезди...
                                                Чувам вятъра - шепне ми влюбено,
                                                 че към мене задаваш се ти.
                                                  
                                                

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...