В синята лагуна на зората,
на птиците във скритите сълзи,
в пристъпите вечни на вълната...
ти бил ли си, или не си?
В скалпела на бясната светкавица,
в зениците на трепкащи звезди
и в чашата на тихата надравица -
кажи ми някога дали си бил!
Ако не си, ела и потърси ме!
Намери ме и пресътвори,
Защото съм се разпиляла на частици
В търсене на твоите очи!
© Росица Петрова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
