В синята лагуна на зората,
на птиците във скритите сълзи,
в пристъпите вечни на вълната...
ти бил ли си, или не си?
В скалпела на бясната светкавица,
в зениците на трепкащи звезди
и в чашата на тихата надравица -
кажи ми някога дали си бил!
Ако не си, ела и потърси ме!
Намери ме и пресътвори,
Защото съм се разпиляла на частици
В търсене на твоите очи!
© Росица Петрова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
