Не ме карай да чакам! Не мога!
Ела, като порив във здрача,
свойта топла длан ми подай.
Ти, огън мой и наслада - жадувам
твоя пулс, твоя дъх, твоя вик.
Не ме карай да чакам! Не мога!
Ела, в този миг за нас отреден.
Щом обгърна те с парещи устни
и заровя в косите ти пръсти,
ти намери посока във мен.
© Здравка Бонева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
