May 9, 2009, 6:49 PM

Наместо вятър

  Poetry » Other
859 0 4

Делнично безличен е

животът.

Сива пепел –

синьото в очите.

Шепнат сетивата

в празни спомени…

и едно

било ли е

„обичам те”.

И едно

било ли е

„прощавам” –

насила

през душата да препуска

наместо вятър

и наместо вяра…

и

толкова

след него

да е пусто

и делнично

по дланите,

където

овдовели сетивата

не искат

да те пуснат.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...