Jun 3, 2014, 11:41 AM

Намръщено и тъмно

Poetry » Other

418 0 0

Навънка е намръщено и тъмно,
земята е прогизнала от дъжд.
Нощта се крие, а Денят осъмна...
И Пролетта изчезна изведнъж!

Вселената е тъжна, наранена...
Великият Четвъртък е сега.
Макар че Пролетта е пременена,
обзема ме космическа тъга!

Навярно днеска Времето си спомня
Разпятието, хорската вина,
и греховете трупани, огромни,
нахълталата в хората Злина!

За чутите "осанна и разпни го",
които се повтарят всеки ден,
на Господа ни ний не сме "амиго",
и той от хората е отвратен!
17.04.2014 г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0