Jun 3, 2014, 11:41 AM

Намръщено и тъмно

  Poetry » Other
417 0 0

Навънка е намръщено и тъмно,
земята е прогизнала от дъжд.
Нощта се крие, а Денят осъмна...
И Пролетта изчезна изведнъж!

Вселената е тъжна, наранена...
Великият Четвъртък е сега.
Макар че Пролетта е  пременена,
обзема ме космическа тъга!

Навярно днеска Времето си спомня
Разпятието, хорската вина,
и греховете трупани, огромни,
нахълталата в хората Злина!

За чутите "осанна и разпни го",
които се повтарят всеки ден,
на Господа  ни ний  не сме "амиго",
и той от хората е отвратен!
  17.04.2014 г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...