Sep 3, 2020, 6:40 AM

Написано с думи от дим нереален

668 0 6

 

Мислите си, като в табакера

прибрал съм ги ей тъй, да отлежават. 

Откривам в битието си химера, 

очите на слепци ме наблюдават, 

съвети дават ми безмозъчни нагони,

по кожата ми кацат ветровете, 

разлистват се листа по мъртви клони, 

прераждат се сред пепелта си световете. 

 

Анализирам. Наблюдавам. И събирам. 

А пък сърцето логика не слуша!...

Послушах го обаче аз и в миг се спирам -

Една от мислите си седнах да изпуша... 

 

И този дим абстрактно-нереален

изписа редовете в този стих -

Поезия, родена в дим цигарен, 

сред който и цигара не открих... 

 

27.06.2019.

 

Георги Каменов 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...