3.09.2020 г., 6:40

Написано с думи от дим нереален

669 0 6

 

Мислите си, като в табакера

прибрал съм ги ей тъй, да отлежават. 

Откривам в битието си химера, 

очите на слепци ме наблюдават, 

съвети дават ми безмозъчни нагони,

по кожата ми кацат ветровете, 

разлистват се листа по мъртви клони, 

прераждат се сред пепелта си световете. 

 

Анализирам. Наблюдавам. И събирам. 

А пък сърцето логика не слуша!...

Послушах го обаче аз и в миг се спирам -

Една от мислите си седнах да изпуша... 

 

И този дим абстрактно-нереален

изписа редовете в този стих -

Поезия, родена в дим цигарен, 

сред който и цигара не открих... 

 

27.06.2019.

 

Георги Каменов 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...