Мълчалива е сутринта
и попитах я: "Как си?".
Отвърна ми някак си ведро:
"Напиши ми нещо,
не пишеш като преди.
Напиши, че ме обичаш,
че красиви са бедрата ми
и нежни раменете,
че разбираш ме
и мистериозна съм.
Убеди ме, че си само мой
и накарай ме да тръпна истина ли е.
Притисни ме до себе си,
притисни ме с думи
и блокирай мойте,
изчерви ме и увереност ми дай.
Огорчи ме и ме разведри.
Подготви ме всичко да изпитам
и преведи ме през всичко.
"Не мога да ти се наживея" - кажи
и срежи ме, окастри ме и ме остави.
Поглези ме,
новородена ме припомни, помечтай ме
и после ме събуди,
опомни, разтреси ме и ме принизи.
Разсмей ме
до сълзи, до плач, до болка,
за да ме разплачеш
до хълцане, до захлас, до щастие...
И накарай ме да искам повече,
след като направил си ме неспособна на още.
Пожелай ме,
дай ми целия свят, дори себе си ми дай
и всичко отнеми ми накрая".
© Александър Василев All rights reserved.
поздрави!