Напомняш ми на август
Напомняш ми на август, разбери,
от твоя полъх всичко в мен се пали.
Незримото във твоите очи
е с блясък на планинските кристали.
Напомняш ми на август, разбери,
от тая сладост, луд съм до пресита.
А слънцето във твоите коси
от тайнството на лято е пропито.
Напомняш ми на август, разбери,
със сочност устните ти са обвити.
Подобно август, моите мечти,
сред лунни небеса щастливо литват.
Напомняш ми на август, разбери,
полей ме, сякаш топъл дъжд – внезапно.
Как искам да не свършват тези дни,
Ти, августовска дързост необятна!
© Данаил Таков All rights reserved.
/шегувам се/
