Омеси ми, мамо, погача,
заминавам на път, надалеч.
Не плачи, аз също не плача,
мойто детство е минало веч.
Омеси ми мамо, погача
от онази, ти знаеш коя!
Дето дава късмет и удача,
дето пази от лоши дела!
От онази, топлата, вечна,
от нашето бяло брашно.
Аз отивам, мамо, далече,
поръси ми пътя с добро!
Омеси ми, мамо, погача,
не замесвай в нея сълзи!
И без тях за теб аз, ще плача
и без тях за теб, ще боли!
© Хари Спасов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
