Омеси ми, мамо
Омеси ми, мамо, погача,
заминавам на път, надалеч.
Не плачи, аз също не плача,
мойто детство е минало веч.
Омеси ми мамо, погача
от онази, ти знаеш коя!
Дето дава късмет и удача,
дето пази от лоши дела!
От онази, топлата, вечна,
от нашето бяло брашно.
Аз отивам, мамо, далече,
поръси ми пътя с добро!
Омеси ми, мамо, погача,
не замесвай в нея сълзи!
И без тях за теб аз, ще плача
и без тях за теб, ще боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
