Мадам, виновен е Робърт Бърнс :)
– Мадам, ако писмото ми четете,
естествено е, знайте, в този час
да Ви копнея. И не си мислете,
че съм забравил онзи сластен глас,
с който се вживяхте в Жулиета,
дори и в стиховете на Бодлер,
и настъпи бърз обрат в сюжета...
Простете, моля, този маниер,
но съм Вашият (допускам!) Финдли...
– Нима, милорд, сте сигурен в това?!
Усещам, че сте гневен като гризли!
– Дели ни само Вашата врата!
– Но, моля Ви! Държите се скандално?!
– Абсурд! Целувам Ви с поклон ръка!
– Уви... това е толкова банално...
– Бих искал, всъщност, нещо по-така!
– О, знам, ще ме притиснете в стената!
– Стената?! Обезателно, мадам!
– И пръсти ще заровите в косата?
– Ще го направя, обещавам, с плам!
– Ще стигнете ли с устни деколтето...
– Аз още съм отвън, на този дъжд!
Съсипвате ми, значи, реномето
на джентълмен изискан. И на мъж...
– Ах, исках недостъпна да остана...
– И вярвате на този Ваш сюжет?!
Ще трябва ли обратен път да хвана?!
– Не, Боже мой! Открих ключа проклет!
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
