Направо си "завиждам"
Направо си "завиждам"
Прогоних самотата,
използвайки камшици
от изсушени зли езици
на безбожни еретици!
Заскимтя, сълза пророни,
гонена от грозните Горгони.
Закани се
нивга да ни се връща вече!
Разбрах,
ще ми липсва понякога, човече!
Вратата тръшнах,
пред носа на суетата.
Там, отвън,
се сгърчи тя, горката.
Ще ù липсват
стотиците очи,
а мен за туй
едва ли ще ме заболи!
В дома ми
място се отвори.
Поканих любовта
и слънцето ми заговори!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
