Напразно
Напразно
Аз чувствам, че във тази нощ не спиш.
Напразно ти и гости не приемаш,
и лампите наоколо гасиш,
и искаш да повярваш сам, че дремеш?
Напразно! През ключалката и в мрака
при теб нахлува образът неканен,
и през закритите клепачи, пак
ти виждаш моя образ- блед и странен.
Ти виждаш малки, тръпнещи ръце,
които болката от теб отнеха
и маската- спокойното лице,
които твоите ръце не снеха.
И бликва някогашната печал-
ти ме зовеш напрегнато и нямо,
и свойта днешна радост би отдал,
за да поплача пак на твойто рамо.
Напразно! Моят безутешен плач
"премъдрите" ти думи пресушиха.
И твоят зов, във падналия здрач,
трепти- една въздишка тиха!
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
