Nov 7, 2013, 11:13 PM

Напразно да останеш влюбен

  Poetry
581 0 6

Светица ли е тоз живот? Най-тежката игра-заблуда.
На слепите да бъдеш роб. Извечната духовна лудост.

А грешни ли са две тела? И допира им в таз обител?
Осъдени за куп дела. От незримия над тях Учител.

Душица ли е тоз живот? Най-тленната сълза-пътека.
В отвъдното да търсиш брод. Измислена в съня утеха.

А светят ли дори слънца? И топлят ли душевни струни?
Спомен от едни деца... потънал във самотни думи.

Но светица ли е тоз живот? Най-тежката игра-заблуда.
Да обичаш истински до гроб. И напразно да останеш влюбен!





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много силни и много чувствени думи! Благодаря ти, Моника! Този твой коментар оставя отпечатък в мен!
  • Прочетох, почти всичките ти стихове тук и без преувеличение искам да ти споделя, че пишеш невероятно! С истинска плам и много чувство, ти докосваш душата на читателите, а такава поезия се запомня винаги! Поздрав!
  • Благодаря ти, Санвали!
  • Нека не е напразно! Браво за стиха споделям мнението на Миночка за дълбочина. Поздрав Васил!
  • Благодаря ти, Миночка!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...