Напразно откровение
Напразно откровение.
Хайде, скъпи, да си поговорим.
Искам някои неща да кажа
и разговора няма да отложим,
нищо, че си вече по пижама.
Омръзна ми от ранно утро
да редувам лесно с трудно.
Да се правя хем на хубавица,
хем да здържам своята душица.
Денем тичам кат фурия,
мозъкът ми става на пихтия.
После тежките торби да влача,
няма и на кой да се оплача.
Тенджерите да задрънкам,
прането да извръткам,
с ютията да полетя,
И ей го, минал си деня.
Ти искаш внимание да ти обръщам
и секси-еротично да отвръщам.
Детето иска да му обърша дупето
и ако може да не викам, че вмириса се къщето.
Седна аз пред компютъра и нета,
за малко да се направя на интилигентна.
Дразни те електронната ми поща.
С кой ли толкоз нещо пощя?
Стига вече! Искам аз да кажа.
Додея ми тази постоянна стража.
Искам време да докажа и успея
на света и себе си какво умея.
Няма само в нета да изказвам,
с приказни картинки да подсказвам,
че от вътре съм прекрасна фея
и за особено внимание копнея.
Ти ще трябва да ме виждаш,
самочувствието ми да гъделичкаш.
Както формите ми забелязваш,
гънките ми мозъчни да не забравяш.
Въздух и пространство остави ми,
ако искаш да цъфтя, любими,
ако искаш аромата да усещаш,
като ново гадже да ме срещаш.
Знай, от мене нищо не познаваш.
Дори и да не си признаваш.
Аз нося толкова неща,
за които не подозира и света.
Това ти казвам, защото не зная
кога ли ще ми дойде края?
Много време пропилях така.
Думата няма да ти дам сега.
Мойте правила важат от днес.
Може да ти предизвикат стрес,
но ако обичта ти е голяма,
аз ще бъда приказна фея, любовница, съпруга и мама...
Ей, знаех си. Не ме слушаш.
Да му се не види! Хъркаш на дивана.
Абе то, романтика голяма.
Хайде, скъпи, да си поговорим.
Искам някои неща да кажа
и разговора няма да отложим,
нищо, че си вече по пижама.
Омръзна ми от ранно утро
да редувам лесно с трудно.
Да се правя хем на хубавица,
хем да здържам своята душица.
Денем тичам кат фурия,
мозъкът ми става на пихтия.
После тежките торби да влача,
няма и на кой да се оплача.
Тенджерите да задрънкам,
прането да извръткам,
с ютията да полетя,
И ей го, минал си деня.
Ти искаш внимание да ти обръщам
и секси-еротично да отвръщам.
Детето иска да му обърша дупето
и ако може да не викам, че вмириса се къщето.
Седна аз пред компютъра и нета,
за малко да се направя на интилигентна.
Дразни те електронната ми поща.
С кой ли толкоз нещо пощя?
Стига вече! Искам аз да кажа.
Додея ми тази постоянна стража.
Искам време да докажа и успея
на света и себе си какво умея.
Няма само в нета да изказвам,
с приказни картинки да подсказвам,
че от вътре съм прекрасна фея
и за особено внимание копнея.
Ти ще трябва да ме виждаш,
самочувствието ми да гъделичкаш.
Както формите ми забелязваш,
гънките ми мозъчни да не забравяш.
Въздух и пространство остави ми,
ако искаш да цъфтя, любими,
ако искаш аромата да усещаш,
като ново гадже да ме срещаш.
Знай, от мене нищо не познаваш.
Дори и да не си признаваш.
Аз нося толкова неща,
за които не подозира и света.
Това ти казвам, защото не зная
кога ли ще ми дойде края?
Много време пропилях така.
Думата няма да ти дам сега.
Мойте правила важат от днес.
Може да ти предизвикат стрес,
но ако обичта ти е голяма,
аз ще бъда приказна фея, любовница, съпруга и мама...
Ей, знаех си. Не ме слушаш.
Да му се не види! Хъркаш на дивана.
Абе то, романтика голяма.
© Ирина Костова All rights reserved.
