katie (Катя Вълчева) katie (Катя Вълчева)
66
Nov 27, 2006, 3:50 PM

Напред

  Poetry
981 0 3
Когато буря връхлети
и подкосят ти се краката,
когато болката тупти,
тупти и слива се с душата...

Недей да падаш, потърпи...
След миг ще светне пак луната!
След миг по-силен ще си ти!

Ще тръгнеш с нощните лъчи
към бъдеще по-светло и добро,
към нова, истинска любов!

Така че днес не падай духом!
                            Не плачи!
Усмихвай се през болката,
                     но пак тръгни!

Аз сигурна съм, ще успееш ти
и утре пак светът ти пълен ще е със мечти!
Обичай, вярвай, продължи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Вълчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0