За дъжда (отново)
Навън дъждът не спира да вали.
Студено е. Самотно е. И мрачно.
Все туй изтъркано клише, нали?
И въпреки това съвсем удачно.
Но да се върнем на дъжда. Вали.
Без някаква особена причина.
На него му е все едно дали
все още страдам по любима...
Или заспивам в нежния му стих,
загърнал се със спомен стар, приятен.
Той все тъй тихо ще си ромоли,
защото за това е тука пратен.
Да сипе на поетите тъга,
на влюбените да долее щастие.
А пък на нас, с разбитите сърца,
отминали да ни припомни страсти.
Но...
Когато спре и слънцето изгрее;
Когато нежно се понасят пеперуди;
Когато птиците в небето се зареят;
Когато кошерите тихо се събуждат;
Когато чуеш влюбено щурче
как плахо тишината разсъблича...
Тогава знай, че твоето момче
е още тук. В дъжда. И те обича.
05.05.2016
-----------------------------------------------------------------------
С плахи и неуверени извинения на тактуващите с крак. :)
