Навън дъждът не спира да вали.
Студено е. Самотно е. И мрачно.
Все туй изтъркано клише, нали?
И въпреки това съвсем удачно.
Но да се върнем на дъжда. Вали.
Без някаква особена причина.
На него му е все едно дали
все още страдам по любима...
Или заспивам в нежния му стих,
загърнал се със спомен стар, приятен.
Той все тъй тихо ще си ромоли,
защото за това е тука пратен. ...