Напреде крачка, две назад
На прага спирам.
Да прекрача ли?
Не смея...
Напреде крачка,
две назад,
до решение не стигам.
Една встрани,
зад вратата чувам
детски смях
бурен и неспирен.
Напреде крачка,
две назад,
танцувам валс
със своя страх.
Една встрани,
през прозореца надничам,
там старец самотен
часовете брои,
учуден защо закъснявам.
Напреде крачка,
две назад,
нечистата ми съвест
настъпва ме и пак, и пак.
Една встрани,
пропада земята,
изгнили спомени
връщат ме
на детската площадка.
Напреде крачка,
две назад,
истината да танцува
май не знае как.
Една встрани,
тъй грешна стъпка.
Звънецът звънва
по погрешка,
вратата бавно се отваря,
той ме чака там на прага.
Напреде крачка,
две назад,
назад към там,
отдето тръгнах.
Встрани да стъпя
вече няма как,
партньорът вечен
ме държи, не пуска...
© Карина Кирова All rights reserved.
