НАРАНИ МЕ
Нарани ме с ласки,
укроти ме.
Толкова е хубаво
докосването плахо на ръцете.
Помилвай ме.
Изгубено в очите ти
небето е.
А аз съм пухче
от перо на гълъб -
невидима и видима,
въздишка съм
във крайчето на устните ти,
дето
кротува най-желаната усмивка.
И срича в неримуваното ехо
на тялото ми отмаляло,
сърцето ти.
Дълбаят кожата ми звездопади.
Онемяла,
душата ми се пръсва -
капчици седеф.
И хукват сетивата
подивели,
да връщат ласките ти
и да бъдат наранени.
© Мери Добрева All rights reserved.
