Наречено (По спомен)
Създавам утрото
във мъртъв стих
и чакам ти да го възкръснеш,
очаквам синьото
да затупти
и пулсът слънчев - да го пръсне.
Измислям птиците,
а ти си тих.
Ще се събудиш ли - да дръзнеш?
Рисувам скиците
на две очи -
докато погледа ми не потърсиш.
Размито вятърно
навън вали
и многоточия разпръсква.
Неизповядано -
дъждът мълчи -
окъпал се в страха. И зъзнещ -
прелива днешното
във ден изтрит -
преди да се е раждал още.
Безнотни течности
на облак сив,
във побелялото на тъжна Пролет -
обричат светлото -
да замъгли
преценката да си свободен.
Създавам утрото
в наречен стих.
Изтича вечно,
за да ме довършиш ти
- по спомен.
© Северина Даниелова All rights reserved.
