Нарисувай ми, художнико, без думи...
Нарисувай ми, художнико, любов,
но чиста, излязла от романа,
да бъде тя красива и добра,
без натрапчивия вкус на драма!
Нарисувай ми, художнико, море,
целуващо се страстно със скалите,
там, където се разби не едно сърце,
където в златен пясък превръщат се мечтите!
Нарисувай ми, художнико, небе,
с цветове лазурни и кристални,
със слънчеви петна и птичи гласове,
шепнещо легенди тайни!
Нарисувай ми, художнико, розов цвят,
окъпан в ранно утро от росата,
готов и тръпнещ за мига, когато с
любов е връчен в ръцете на жената!
Нарисувай ми, художнико, света,
с краски шарени и топли,
да бъде топъл и красив,
без свойте сиви, скръбни вопли!
Умело с четката до днес боравил,
защо ме гледаш изумен,
рисувай, дай ми мъничко надежда,
че утре ще ме има мен!
Рисувай, моля те, не спирай,
вдъхни ми мъничко живот,
в твойта приказна картина
ще се топля всяка нощ!
Замълчи, художнико, че думите не струват,
не топлят те моето легло,
наслушах се на думи празни и без смисъл,
създай ми свят вълшебен на твоето платно!
© Ирена All rights reserved.
