Нарисувай ми пъстра дъга
Мое мило прекрасно дете,
ти ме учиш отново на святост.
Ще попивам когато растеш,
как изграждаш любов във душата.
Ти порастваш и в твойте очи,
сякаш цялата мъдрост е сбрана.
Малко слънце си с нежни лъчи,
а от лед аз градих си отбрана.
Твоя смях ме стопи до перце
и ще гоня следите ти дръзки.
Всеки вир ще ми бъде море –
с радостта си сега ме опръскай.
Ще отпивам със теб от света –
вече няма мечти да прахосвам.
А ще тичам в зелена трева –
охлювени рогца да докосвам.
И когато прегърнеш ме пак,
в мойта плът ще прелее се сила.
Нарисувай ми пъстра дъга,
птицата ще съм аз – лекокрила!
© Данаил Таков All rights reserved.
