Aug 8, 2010, 7:16 AM

Нарисувани.

  Poetry » Love
1.8K 1 10

Взимаш четка и влизаш в съня ми,
черно-бяло боядисан от мен,
щом пък цветен наричаш света ми,
нарисувай ми сън като ден.

Оцвети всеки миг във копнежи,
положи във сърцето ми цвят,
целуни ме пак, кратко, валежно,
нарисувай ми сън като свят.

После пак се завръщай в нощта ми,
пак рисувай отвътре-навън,

А пък аз ще копирам, прощавай,
нарисувала ден като сън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ееее...
    Много хубаво рисуваш!

    Браво!
  • После пак се завръщай в нощта ми,
    пак рисувай отвътре-навън,

    А пък аз ще копирам, прощавай,
    нарисувала ден като сън.

    Страхотно!
  • Хейй... много красиво и топло... никой не е завършен, когато е сам... ние сме половини, третини, четвъртини... всеки носи листо от цялото дърво на живота, за да се получи портрета... без твоите бои много цветове остават невидяни Бъди щастлива и завършена :
  • Супер,много ми хареса,Наталия!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...