Взимаш четка и влизаш в съня ми,
черно-бяло боядисан от мен,
щом пък цветен наричаш света ми,
нарисувай ми сън като ден.
Оцвети всеки миг във копнежи,
положи във сърцето ми цвят,
целуни ме пак, кратко, валежно,
нарисувай ми сън като свят.
После пак се завръщай в нощта ми,
пак рисувай отвътре-навън,
А пък аз ще копирам, прощавай,
нарисувала ден като сън.