Apr 8, 2006, 10:13 AM

Наркоман

  Poetry
1.9K 0 11
Полупразно шишенце.
Спринцовка с игла.
В ъгъла стои момченце,
а в очите му блести страха.

Прободена вена,
отпуснато тяло.
Съдба неопределена,
но променена изцяло.

Едва пулсиращо сърце.
Поглед неразбран.
Така невинното момче
е вече наркоман.

И ето, след година
един измъчен силует
покрай мен премина
и продължи напред.

Кръвясали очи.
Треперещи ръце.
Разбити са всички мечти
на това невинно дете!

За един миг на слабост
пропадна цял един живот.
Разруши се една младост,
препречи се всеки брод.

И ето как от "невинна" постъпка
си стигнал дъното на пропастта.
А там без никаква отстъпка
те чака единствено смъртта.

Помислете добре преди да решите...
Заслужавате ли такава съдба?
Околните едва ли ще промените,
но помогнете поне на свойта душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Докосна ме !
  • Благодаря Ви мили момичета! За жалост много рядко имам време да сядам зад компютъра и не съм видяла коментарите Ви. Усмивки и поздрави
  • Хареса ми заряда, с който провокираш!
  • чудесно е!продължавай все така
  • Тите,това е направо страхотно.Всичките са много хубави,но от това направо настръхнах.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...