8.04.2006 г., 10:13

Наркоман

1.9K 0 11
Полупразно шишенце.
Спринцовка с игла.
В ъгъла стои момченце,
а в очите му блести страха.

Прободена вена,
отпуснато тяло.
Съдба неопределена,
но променена изцяло.

Едва пулсиращо сърце.
Поглед неразбран.
Така невинното момче
е вече наркоман.

И ето, след година
един измъчен силует
покрай мен премина
и продължи напред.

Кръвясали очи.
Треперещи ръце.
Разбити са всички мечти
на това невинно дете!

За един миг на слабост
пропадна цял един живот.
Разруши се една младост,
препречи се всеки брод.

И ето как от "невинна" постъпка
си стигнал дъното на пропастта.
А там без никаква отстъпка
те чака единствено смъртта.

Помислете добре преди да решите...
Заслужавате ли такава съдба?
Околните едва ли ще промените,
но помогнете поне на свойта душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Докосна ме !
  • Благодаря Ви мили момичета! За жалост много рядко имам време да сядам зад компютъра и не съм видяла коментарите Ви. Усмивки и поздрави
  • Хареса ми заряда, с който провокираш!
  • чудесно е!продължавай все така
  • Тите,това е направо страхотно.Всичките са много хубави,но от това направо настръхнах.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...