Наркоман
Всичко започна от скапаната трева,
ти дори не попита: "Какво е това?"
Сега си нагоре, по скалата от наркотици,
по-безпощадни дори и от българските политици.
Сутрин ставаш замаян, не помниш нищо от вчера,
всичко вече продал, останал с една табакера.
Всяка клетка от теб жадува нова доза,
сърцето бие неравномерно - сякаш има склероза.
С наркотика венозно сетивата залъгваш,
не виждаш ли - към тъмната страна на живота тръгваш.
Приятели, гадже - те са твоя антика,
с мумията вече сте си лика-прилика.
Не осъзнаваш ли - отдавна ти си зависим,
всички твои роднини щом те видят, отсичат: "ВЪРВИ СИ!"
Заеми натрупа огромни, и Бил Гейтс ти се чуди,
има ли последен шанс душата да се събуди ?
Вървиш по улиците, преплиташ си краката,
а ти си мислиш, че летиш в небесата.
Сега живееш по дупки, в изоставени мазета,
а някога те излъгаха, че така ще си от кварталните гъзета.
Тъжен е начинът, по който ще си тръгнеш,
най-важното всеки миг за теб е как да се ръгнеш.
Един прекрасен слънчев ден тази "приказка" ще свърши,
твоят път на земята без следа ще завърши.
Искаше се само да попиташ: "Това носи ли ми болка?"
Май вече виждаш ангел, долитащ с триколка.
4-годишната ти дъщеря плаче за близалка,
неосъзнавайки, че баща й е вече в катафалка.
Така завършва тази тъжна история:
дрогата - душата на поредната си жертва, пребори я.
ти дори не попита: "Какво е това?"
Сега си нагоре, по скалата от наркотици,
по-безпощадни дори и от българските политици.
Сутрин ставаш замаян, не помниш нищо от вчера,
всичко вече продал, останал с една табакера.
Всяка клетка от теб жадува нова доза,
сърцето бие неравномерно - сякаш има склероза.
С наркотика венозно сетивата залъгваш,
не виждаш ли - към тъмната страна на живота тръгваш.
Приятели, гадже - те са твоя антика,
с мумията вече сте си лика-прилика.
Не осъзнаваш ли - отдавна ти си зависим,
всички твои роднини щом те видят, отсичат: "ВЪРВИ СИ!"
Заеми натрупа огромни, и Бил Гейтс ти се чуди,
има ли последен шанс душата да се събуди ?
Вървиш по улиците, преплиташ си краката,
а ти си мислиш, че летиш в небесата.
Сега живееш по дупки, в изоставени мазета,
а някога те излъгаха, че така ще си от кварталните гъзета.
Тъжен е начинът, по който ще си тръгнеш,
най-важното всеки миг за теб е как да се ръгнеш.
Един прекрасен слънчев ден тази "приказка" ще свърши,
твоят път на земята без следа ще завърши.
Искаше се само да попиташ: "Това носи ли ми болка?"
Май вече виждаш ангел, долитащ с триколка.
4-годишната ти дъщеря плаче за близалка,
неосъзнавайки, че баща й е вече в катафалка.
Така завършва тази тъжна история:
дрогата - душата на поредната си жертва, пребори я.
© Пламен Тодоров All rights reserved.
Поздрави за Паци 