Народ, та дрънка

Feb 5, 2019, 12:12 AM

Poetry

433 3 3

Абе…, уникален сме народ,

кой така с „чалъм“ ни моделира?!

Искаме си жалкият хомот,

чуждите ни гледат с кеф сеира.

Пълно е с мазни́ци, подлеци,

доблестта е дума непозната.

Иначе сме страшни хитреци,

ала в границите на селата.

Някой, ако се поизвиси́,

с радост ще го дръпнем пак надолу.

Стадото различни не търпи –

трябва да останеш во́да гола.

Ако се докажеш, за беда,

злост що има, все ще е по тебе.

Ще замерят с калните слова,

верни ли са – никой му не дреме!?

После се кори́м – „Какъв народ!“,

а със завист и лъжи се храним.

Остави́ го – робът си е роб,

от ума му тръгват всички драми!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

dansyto (Данаил Таков)

2019-02-06T23:03:44+02:00

Първата стъпка да се промениш е да признаеш, че имаш проблем! Смеем ли да надникнем вътре в себе си? Не ни ли е страх, какво ще видим. Колко от нас се осмеляват? Малко! Поздрави!
Елка (Елка Тодорова)

2019-02-05T21:49:11+02:00

Във всяко стадо има мърша! Това не значи, че всички трябва да са под един знаменател! Навсякъде има такива хора и в другите страни.
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2019-02-05T06:04:16+02:00

За кой ли път блясва истината.Ама някой да се е трогнал?Продължава да си"дрънка".