Народ, та дрънка
Абе…, уникален сме народ,
кой така с „чалъм“ ни моделира?!
Искаме си жалкият хомот,
чуждите ни гледат с кеф сеира.
Пълно е с мазни́ци, подлеци,
доблестта е дума непозната.
Иначе сме страшни хитреци,
ала в границите на селата.
Някой, ако се поизвиси́,
с радост ще го дръпнем пак надолу.
Стадото различни не търпи –
трябва да останеш во́да гола.
Ако се докажеш, за беда,
злост що има, все ще е по тебе.
Ще замерят с калните слова,
верни ли са – никой му не дреме!?
После се кори́м – „Какъв народ!“,
а със завист и лъжи се храним.
Остави́ го – робът си е роб,
от ума му тръгват всички драми!
© Данаил Таков All rights reserved.
