May 20, 2022, 4:40 PM

"Нас"

  Poetry » Other
1.1K 7 6

Няма "нас", няма нищо такова,

щом по изгрев си тръгваш на пръсти.

Самотата досущ, като нова

се сгодява за мене без пръстен.

 

Няма "нас", няма даже причина

да поискам от теб нещо друго.

Потъмнява страстта в тъмносиньо

и до залез е същата... груба.

 

Нас ни няма, но вече е петък

и е пролет (усеща се зима).

Някой идва виновен, но нека

да боли пак със също име.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анастасия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...