May 20, 2022, 4:40 PM

"Нас"

  Poetry » Other
1.1K 7 6

Няма "нас", няма нищо такова,

щом по изгрев си тръгваш на пръсти.

Самотата досущ, като нова

се сгодява за мене без пръстен.

 

Няма "нас", няма даже причина

да поискам от теб нещо друго.

Потъмнява страстта в тъмносиньо

и до залез е същата... груба.

 

Нас ни няма, но вече е петък

и е пролет (усеща се зима).

Някой идва виновен, но нека

да боли пак със също име.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анастасия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...