И беше лято... едно незабравимо лято!
И теб те имаше, точно както и сега те има,
и мен ме имаше и пак ме има - също като теб,
но "НАС" изгуби се по пътя.
Остана в дълбините на душите ни и там се скри.
Затворено то там стои, обвито в стъкло.
А, знаеш ли - чупливо е и бързо се троши!
Но няма да останем същите,
животът ще ни промени.
Дори стъклата да се счупят в душите ни,
нашата любов не ще се възроди.
© Мег Христова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
