И беше лято... едно незабравимо лято!
И теб те имаше, точно както и сега те има,
и мен ме имаше и пак ме има - също като теб,
но "НАС" изгуби се по пътя.
Остана в дълбините на душите ни и там се скри.
Затворено то там стои, обвито в стъкло.
А, знаеш ли - чупливо е и бързо се троши!
Но няма да останем същите,
животът ще ни промени.
Дори стъклата да се счупят в душите ни,
нашата любов не ще се възроди.
© Мег Христова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
