И беше лято... едно незабравимо лято!
И теб те имаше, точно както и сега те има,
и мен ме имаше и пак ме има - също като теб,
но "НАС" изгуби се по пътя.
Остана в дълбините на душите ни и там се скри.
Затворено то там стои, обвито в стъкло.
А, знаеш ли - чупливо е и бързо се троши!
Но няма да останем същите,
животът ще ни промени.
Дори стъклата да се счупят в душите ни,
нашата любов не ще се възроди.
© Мег Христова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
