Насаме

Когато свършат земните ми дни
и се преселя някъде във Рая
дори и да боли и да горчи
щастлив ще съм защото туй е краят!

Животът си тече като река,
минутите се нижат и умират
една след друга просто без следа!
Във времето препускат и не спират!

А аз съм вече много уморен
от суета, невежество и злоба!
Единствена утеха е за мен,
че вече съм далеч и съм във гроба!

Ала на мене ми е все едно
дали ще съм във Ада или в Рая!
Че правил съм на този свят добро
във другия едва ли ще признаят!

Дали със Дяволите ще съм цар,
дали със Ангелите ще пирувам,
слуга ли ще съм или господар
такъв ще съм! Ще зная колко струвам!

Дано пък Господ да ме прецени
и на кантара си да ме премери!
Надявам се, че няма да сгреши
и както трябва той ще ме измери!

Животът ми изтече си! Уви!
Дали след мене ще остане спомен
за хубавите, веселите дни?
Или ще свърши всичко само с помен?

Така е! Щом си жив ще те боли!
А после? После всичко е измама!
За теб едва ли някой ще скърби?
Но втори шанс за жалост вече няма!