Oct 31, 2008, 10:36 AM

Насаме, някъде... късно през...

  Poetry » Other
1.1K 0 3

Сама съм,

е,

     пред мен е мониторът.

Щракам си

         безумно/безпредметно

                                           по клавшите.

Защо ли...

                              всъщност и аз не зная.

Може би,

              може би

                                търся себе си.

Слушам Висоцки

                     и Армстронг

                                       в слушалките.

Харесва ми,

                       но май губя живота си

                                        някъде там,

                                                                   межу

                                                                             книгите,

                                                                                            слушалките

и... 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Пачова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И... многоточие...Слушай Висоцки и Армстронг (някои слушат чалга). Мисля си, че не твоят, а техният живот е изгубен (без многоточие). Поздрави!
  • Живота никога не е изгубен щом търсим себе си!Поздрави!
  • Не мисли че си единствената.
    Това го правя 2 години, но вече имам нови приятели, откакто открих този сайт.
    Не се предавай, не се осамотявай, защото самотата е най лошото нещоV
    Подавам ти ръка за приятелство.
    Suype: shveiki2004

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...