Насаме със самотата

Nov 5, 2009, 2:04 PM

Poetry » Love

674 0 2

Насаме със самотата

Ти си далече някъде в нощта,

а аз съм тук - сама със самотата.

И образа ти, сякаш от свещта,

отблясъците пак рисуват по стената.

И насаме със свойта самота

оставам пак – така съм прокълната.

Изваях те с ръката на скръбта

и тихо настани се във душата.

Във чашата със вино се таи

усмивката ти, твоят светъл лик.

Часовникът минутите брои,

а устните редят пак стих след стих.

Леглото празно е студено пак,

след теб нощта с години се протака.

В сърцето ми витае пълен мрак,

а обичта смутена тебе чака.

Но няма те и аз съм все сама,

обречена докрай на самотата.

Ръцете ми са празни все така

и все така студена е душата...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

kiss-in-the-rain (Кристина)

2009-11-06T09:40:26+02:00

Благодаря ти, миличък!
machin (Горан Русинов)

2009-11-06T01:21:27+02:00

Пореден поетичен успех! "Насаме със самотата" е толкова прекрасен, чувствен, искрен стих... В този живот нищо не е случайно и всичко има своето значение! А цялата тази обич, която живее в теб е най-прекрасното нещо, което някой може да притежава! Поклон пред теб! Щастлив съм, че имам приятел като теб! Всеки ден усмивка, всеки ден нов прекрасен стих, всеки ден... И помни: "Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо!" Ти доказа пред всички, че най-лесното, най-благородното, най-красивото нещо на тази земя е независимо от всичко, да останем хора!