Насаме със самотата
Насаме със самотата
Ти си далече някъде в нощта,
а аз съм тук - сама със самотата.
И образа ти, сякаш от свещта,
отблясъците пак рисуват по стената.
И насаме със свойта самота
оставам пак – така съм прокълната.
Изваях те с ръката на скръбта
и тихо настани се във душата.
Във чашата със вино се таи
усмивката ти, твоят светъл лик.
Часовникът минутите брои,
а устните редят пак стих след стих.
Леглото празно е студено пак,
след теб нощта с години се протака.
В сърцето ми витае пълен мрак,
а обичта смутена тебе чака.
Но няма те и аз съм все сама,
обречена докрай на самотата.
Ръцете ми са празни все така
и все така студена е душата...
© Кристина All rights reserved.
