Не знам как сърцето ми ускори се,
забърза ритъма и сякаш искаше от мен да излезе.
Като затворник, заклещен в тялото ми –
милеещ да избяга и със своето спасение да се слее.
Любов, така погубваща,
пагубна и мъчна, такава болест нечувана
в сърцето да се лее.
О, болка, изгаряща,! О, мъка, убиваща!
Как така сърцето падна и не успя да избяга...
Как така сълзите му от скръб прогаряща
и от чувствата недоизживяни
твоите очи не достигнаха и ти сама ме остави. ...