Да се събудя, и да съм гушната,
не съм се чувствала така преди,
да съм лека, и отпусната,
легнала на твоите гърди!
Меките завивки галят ни,
а ти докосваш, и палиш в мен пожар,
телата в миг изгарят ни,
аз съм твоята красавица, а ти си моят нежен звяр!
Запалил си за нас камина,
налял си вино в чаши,
кажи ми как да си замина,
като тези трепети са само наши!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
