Nov 9, 2007, 10:59 AM

Нашият ноември 

  Poetry » Love
1173 0 6

Ноември е и месецът ме връща

в деня, облечена във бяло.

Отново спомените ме прегръщат

и мокрят ми лицето цяло.

 

Аз всеки път ти подарявах стих,

сияехме  от щастие и обич,

но този път, във този миг

облечени сме в болка само.

 

Ще вдигна чашата си в този ден,

ще я напълня със сълзи горчиви.

Вдигни я заедно със мен -

за бъдещето да отпием, което предстои ни!

 

Тогава нека болката да спре

и да остане хубавия спомен,

да подадеме смело двете си ръце,

като приятели да продължим в света огромен!

 

За мен си цял един живот,

сега светът  е нов и раждам се отново.

Не знам дали ще е добър или суров,

но спомените ме преследват много.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??