Нашият ноември
Ноември е и месецът ме връща
в деня, облечена във бяло.
Отново спомените ме прегръщат
и мокрят ми лицето цяло.
Аз всеки път ти подарявах стих,
сияехме от щастие и обич,
но този път, във този миг
облечени сме в болка само.
Ще вдигна чашата си в този ден,
ще я напълня със сълзи горчиви.
Вдигни я заедно със мен -
за бъдещето да отпием, което предстои ни!
Тогава нека болката да спре
и да остане хубавия спомен,
да подадеме смело двете си ръце,
като приятели да продължим в света огромен!
За мен си цял един живот,
сега светът е нов и раждам се отново.
Не знам дали ще е добър или суров,
но спомените ме преследват много.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
