Наслада
Трудно е да умираш придружен от самота.
Само на глътки да поемаш радостта,
като противоотрова на горчивия живот.
Горчиво щастие и страх да не се изплъзне
от ръцете ти.
Любов, която те превръща в болка.
И започва нестинарския танц по горещата
жарава.
Да вярваш, че не си сама в бавното пътуване
към вечността.
Радост да изпитваш по-различно от другите,
но да е радост.
Живот , вървейки отзад напред, все пак да е
на първата редица сред сънищата и реалностите
на твоята съдба.
Съдба на порции. Горчиви и сладки.
И смесеният вкус да те влудява от обич към
нежният глас,разтопил леда на твоя ден.
И всичко ще пребъде, защото те има и е жива
връзката, изплела две жажди в една,
която пия с наслада.
© Йонка Янкова All rights reserved.
