Dec 28, 2007, 9:55 PM

Наслада за моето сърце

  Poetry » Other
1.2K 0 10

Забравям всеки грешен ход,
лекувам болното сърце...
Там сред позлатени слънчогледи,
обитаващи приказни земи...


Пленителни с жълтия си цвят,
озаряват моя ден...
Като усмихнати деца
играят волно с моята душа...


Скачам аз край тях,
вливам се в песента...
Симфонията между мен и тях,
минава плавно миг след миг...


Слънчогледи с поглед – извиращ плам,
стоплят и най-премръзналото цвете...
Превъзхождат с нежност
съвършената звезда...


Звучен глас извира
от плавните им устни...
С тях целуват моите сълзи,
превръщат се в капки от кристал...


Погледът им нежен,
изпраща моята тъга към вечната тъма...
Погледът им мил,
кани с наслада радостна дъга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зузка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...