Dec 28, 2007, 9:55 PM

Наслада за моето сърце 

  Poetry » Other
845 0 10

Забравям всеки грешен ход,
лекувам болното сърце...
Там сред позлатени слънчогледи,
обитаващи приказни земи...


Пленителни с жълтия си цвят,
озаряват моя ден...
Като усмихнати деца
играят волно с моята душа...


Скачам аз край тях,
вливам се в песента...
Симфонията между мен и тях,
минава плавно миг след миг...


Слънчогледи с поглед – извиращ плам,
стоплят и най-премръзналото цвете...
Превъзхождат с нежност
съвършената звезда...


Звучен глас извира
от плавните им устни...
С тях целуват моите сълзи,
превръщат се в капки от кристал...


Погледът им нежен,
изпраща моята тъга към вечната тъма...
Погледът им мил,
кани с наслада радостна дъга...

© Зузка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??