Наслада за моето сърце
Забравям всеки грешен ход,
лекувам болното сърце...
Там сред позлатени слънчогледи,
обитаващи приказни земи...
Пленителни с жълтия си цвят,
озаряват моя ден...
Като усмихнати деца
играят волно с моята душа...
Скачам аз край тях,
вливам се в песента...
Симфонията между мен и тях,
минава плавно миг след миг...
Слънчогледи с поглед – извиращ плам,
стоплят и най-премръзналото цвете...
Превъзхождат с нежност
съвършената звезда...
Звучен глас извира
от плавните им устни...
С тях целуват моите сълзи,
превръщат се в капки от кристал...
Погледът им нежен,
изпраща моята тъга към вечната тъма...
Погледът им мил,
кани с наслада радостна дъга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зузка Всички права запазени
Поздравявам те,Зузка!
