28.12.2007 г., 21:55 ч.

Наслада за моето сърце 

  Поезия » Друга
838 0 10

Забравям всеки грешен ход,
лекувам болното сърце...
Там сред позлатени слънчогледи,
обитаващи приказни земи...


Пленителни с жълтия си цвят,
озаряват моя ден...
Като усмихнати деца
играят волно с моята душа...


Скачам аз край тях,
вливам се в песента...
Симфонията между мен и тях,
минава плавно миг след миг...


Слънчогледи с поглед – извиращ плам,
стоплят и най-премръзналото цвете...
Превъзхождат с нежност
съвършената звезда...


Звучен глас извира
от плавните им устни...
С тях целуват моите сълзи,
превръщат се в капки от кристал...


Погледът им нежен,
изпраща моята тъга към вечната тъма...
Погледът им мил,
кани с наслада радостна дъга...

© Зузка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??