Jan 6, 2013, 8:37 PM

Наследница

  Poetry » Love
1.6K 1 12

''... но никога деца не ражда

голямата любов. ''

Петър Алипиев

 

 

Не ти родих дете. Родих ти песен,

достойна твоя род да продължи.

По-тъжна от пристигащата есен,

по-топла от изгарящи лъчи.

 

Тя може да замести дъщерята,

която си жадувал цял живот -

невинна като цвете и излята

от най-благоприличната любов.

 

Тя може да ти бъде син обичан,

за който си се молил като луд,

когато разтреперан си събличал

от тялото ми всеки страх и студ.

 

Тя може и ще бъде твоя рожба,

дори да имаш още сто деца...

И все ще ти напомня невъзможна,

но истинска любов на две сърца.

 

Не ти родих дете, но вече мога

спокойна на постелята да спя.

Родих ти песен - радост и тревога!

И зная, ще я пееш до смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...