Наследство
Не ти е лесно, сине... Луда майка!
Баща - поет те хранеше с мечти.
Те гаснеха в житейската мозайка...
Но той не ги превърна във пари!
Така и твоите мечти ще зреят...
И може би не ще завържат плод.
На кладата на дните ще изтлеят,
в жаравата на твоя си живот.
И все пак Той, Животът, е прекрасен!
Недей забравя никога това!
И името достойно на баща си
носи със гордо вдигната глава!
Той дългове ще ти остави тежки.
Но, казват, бедността не е порок.
А мъдростта на този свят човешки
безумство е през погледа на Бог.
Ще ти остави дългове, но също
нетленните, безсмъртните слова...
А аз - полусрутена, стара къща...
Нима е малко, сине мой, това?!
Животът е... Живот! Пътека тясна!
Каквото даде - повече отне.
Подхлъзне ли и теб - ще бъда ясна! -
падни по гръб! Недей на колене!
© Гълъбина Митева All rights reserved.
