Наследство
Продадохме и лозето ти, тате...
Не раждаше без стария стопанин.
С наследството не станахме богати.
Сънувах, че нарече ни... хайвани.
След две-три нощи, влязъл в шарпаната,
видях как тъпчеш с радост грозде черно.
Подгони ме със упреци вината
и съвестта обади се наверно.
Но вчера зад съседската ограда
открих, че засадили са лозички.
Те бяха тънички, с листенца млади,
строени под конец в една редичка.
Отново те сънувах - със заръка
да подновя пред къщата на село
най-старите лози от асмалъка,
за да ме чакат... вместо теб в неделя.
А щом след време внукът се зажени,
да вдигнем тоста с вино отлежало.
На дядо си сълзите утаени
да види той от радост засияли.
© Мария Панайотова All rights reserved.
