Наследството на ангела
Видя ме ненадейно в светлината.
Изгрях и ти потърси топлота.
Прегръдка бе разперила крилата си,
родила твойта мъжка суета.
Дори ми даде името на ангел.
А образът, така изящно бял,
се любеше с доброто във душата ти.
Възвишен бе и съвършено цял.
Трептяха всички клетки от вълнение.
Усетили неземния им звън,
танцувахме сред райските селения
ний - рожби на божествения сън.
Но нещо малко, знам, не ти достигна,
пропука се, заплака любовта.
Уплашеното бъдеще повдигна
съмнения. Облече самота.
Ти думи неизречени остави
в дълбокото на моята душа.
Наследството на ангела забрави -
две счупени крила. И тишина.
© Цветето Б. All rights reserved.
