Aug 8, 2023, 3:58 AM

Настигането става невъзможно

  Poetry
1.1K 10 23

На този свят съм! Да, на този свят,

макар че не изглежда да е моят.

Онлайн живял, офлайненски опят...

За друга дума с „О“ по спешност, моля.

 

Какво ли не видях, къде не бях,

перна́ти всякакви, но тук-там птици.

Разбрах, че всеки край е необят

и съм от кал, калта ми е сестрица.

 

През късия в резервния крачол

премествах людската му дивотия,

сизифов труд, а дивотия – бол!

Започнах и ушите си да мия...

 

Нечуването не е болест. Факт

двукраките изперкали са, Боже.

Хвърчат надолу, с тази скорост как...

Настигането става невъзможно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мария, Мария и Нина - благодаря ви!
  • "През късия в резервния крачол,
    премествах людската му дивотия,
    сизифов труд, а дивотия – бол!
    Започнах и ушите си да мия!"!!!!👍

    От Майстора - звездичката, от мен - в любими, Красе!🥰
  • Удоволствие е да те чета!
  • Красимира, аз винаги съм откровена, затова често ям бой, но съм свикнала 😃 "Оммм"? Сега пък ми се струва, че си изпуснала буквички по средата /тук, пак според мен, съчетанието накрая от предлог и съществително трябва да се пише слято, за разлика от "в средата", защото повече ми звучи като наречие. "По средата на пътя", но "пукнато посредата"/. Граматиката, колкото и да е канонична, не винаги е логична и точно определена, позволява интерпретации, така че не е голям кусур авторовото ти виждане да се различава от фиксираните норми. Същото е и с писането. Обаче кога едно нововъведение е новаторство и кога – врели-некипели "кой, кой да ти каже?" След двайсетия път четене на това произведение ясно се разбира коя всъщност е думата. С подтекста всичко е наред, ама не пренебрегвай толкова и надтекста 😃 Отначало си викам: Красимира пак е оскубала някое пернато и е разхвърляла перата, върви ги събирай в нещо смислено, но като се зачетох... Цяла вселена 😃
  • "Людската му дивотия". Чия по-точно? Светът ти е чак в първата строфа..."- помислих си го и аз, но си рекох - интелигентна публика, ще се сети, да, да..права си, особено за факта; а с "о-тата"и аз още нямам отговор на този въпрос, Мария. Оммммм! Благодаря ти, че сподели откровено. Омммммм!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...